Историята на едно училище
Това емблематично за Пловдив училище е източник на самочувствие за своите многобройни възпитаници и за преподавателите, посветени на благородната си мисия. Разположено в сърцето на града, под величествените чинари на една от най-хубавите пловдивски улици, СУ „Свети Патриарх Евтимий” носи посланието на този път – жива памет и дух на обновление, движение и промяна, устрем към центъра на просветното дело.
Има училища с по-дълга история, но ние знаем, че както човешкият живот не се измерва с годините, а с дирята, която оставя, така и едно училище не се оценява толкова по броя на десетилетията, колкото по неугасимия пламък на познанието, по впечатляващите резултати, по неговите заслуги към града и страната. С удовлетворение можем да кажем, че всяка една от тези 75 години е стъпало към успеха.
СУ „Свети Патриарх Евтимий” е най-голямото училище на територията на областта. В какво е притегателната му сила? Безспорно авторитетът се дължи на далновидността и енергията на директорите, които вече 75 години разгръщат ясни перспективи за неговото развитие. Несъмнено то респектира със своите всеотдайни и ерудирани учители, които с любов и ентусиазъм изграждат своите възпитаници като интелект и характер, като сърце и морал. Не е възможно да ги изброим поименно, но нека се поклоним пред неуморния труд на изключителните ръководители и педагози, които вградиха в училището своите мечти, вдъхновение и богат опит. Не можем да пренебрегнем съзидателните усилия на будните и търсещи ученици, които със завидно постоянство защитават извоюваните позиции. Нашето училище може да се гордее с неразривната връзка между поколенията, които пазят и предават традициите, развиват и обогатяват постиженията. Така опитът и мъдростта се наследяват от младостта и дръзновението, а образованието в СУ „Св. П. Евтимий” е градивна основа за бъдещи успехи.
Какво се крие зад тези 75 години? Хронологията не е само сухи факти, а свидетелство за единството и приемствеността въпреки промените, наложени от драматични исторически събития.
Основано е през изключително тежката 1942 година. Съществуващата от 1937/38 г. смесена гимназия в Пловдив е разделена на две училища. Създадена е Втора девическа гимназия „Царица Йоанна”, чийто правоприемник е СОУ „Свети Патриарх Евтимий”.
Родена като принцеса Йоанна Савойска, царица Йоанна е съпруга на Цар Борис III. Тя развива активна благотворителна дейност – построява болници и сиропиталища, в това число и днешната университетска болница, която носи нейното име. Съдейства за издаването на паспорти и заминаването на български евреи, които са преследвани под германски натиск.
През периода 1942-1944 г. неин директор е Георги Карагьозов, наследен през ранната пролет на 1944 г. от Иван Коев.
Бурните политически промени у нас предопределят преименуването на училището през 1945 г. Първият директор на „Лиляна Димитрова” е Надежда Петкова.
През 1950 г. ІІ девическа гимназия „Лиляна Димитрова” се слива с част от учениците от І мъжка гимназия и ученици от І и ІІІ прогимназия. Създава се ІІ единно смесено училище „Лиляна Димитрова”, ръководено от Дацка Дидова.
Лиляна Димитрова (17 юли 1918 – 27 юни 1944) е една от групата, останала в историята с името „Петимата от РМС“. Те ръководят Работническия младежки съюз и загиват по време на антифашистката съпротива през годините на Втората световна война. Лиляна Димитрова е член на ЦК на РМС от 1942 г. Като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет се занимава с революционна пропаганда сред студентите и организиране на стачки. Изпратена е в концлагер, но успява да избяга. Знае се, че загива при схватка с полицията.
В периода 1951-1955 г. то се оглавява от Илия Григоров. През 1954 г. за пръв път е честван патронният празник. През следващата учебна година директор е Димитър Стоянов.
От 1956 до 1980 г. училището е под ръководството на Пеню Пенчев. Два пъти става републикански първенец – на втори и трети национален преглед на училищата през 1958 и 1960 г., а по време на четвърти републикански преглед през 1962 г. е обявено за образцово.
През 1964 г. се създават две училища – Основно училище „Лиляна Димитрова” и Образцова гимназия „Лиляна Димитрова”, които се сливат през 1975 г. в Единно средно политехническо училище „Лиляна Димитрова”.
От 1980 до 1982 г. се оглавява от Владимир Милушев. Извършено е най-голямото функционално преустройство на сградите. Тържествено е отбелязан 40-годишният юбилей.
От 1982 г. до 1998 г. директор е Петранка Касакова. В този период се развива богата художествена самодейност, отличена с много награди. Друга основна насока е възходът на франкофонията – създават се интеграционни връзки с лицей от град Льо Ман, спечелени са призови места на театралните фестивали в Руан, Ларош, Арад и Печ.
От 20 ноември 1991 г. съгласно решение на Общинския съвет в Пловдив ЕСПУ „Лиляна Димитрова“ се преименува в СОУ „Свети Патриарх Евтимий“.
Свети Патриарх Евтимий е сред най-великите българи от Средновековието и най известният патриарх на България. Той е привърженик на исихазма – мистическо течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.
Свети Евтимий е роден в Търново около 1332-1335 г. и според някои произхожда от знатния род Цанмблаковци. През 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.
Свети Евтимий последователно постъпва в цариградския Студийски манастир и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос – това е може би наказателна мярка срещу опозицията на Евтимий против опита на императора да обедини Източната със Западната църква.
Към 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той създава своята езиково-правописна реформа и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковно-славянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той преследва ересите и упадъка на нравите.
През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г.
От 1998 г. до 2010 г. директор е Невена Колеманова. Училищният живот се развива съобразно образователните тенденции на европейското културно семейство.
Добрите традиции се съвместяват с водещите образователни практики при Валентина Стоенчева, която от 2010 година ръководи СУ „Св. Патриарх Евтимий”, което от 1 август, 2016 г. е правоприемник на СОУ „Свети Патриарх Евтимий“.
Нека припомним една мъдрост, завещана от римляните: „Nomen est omen”, т. е. името е предопределение. При създаването си училището приема името на царица Йоана, достойна за уважение със своите благотворителни дела. Лиляна Димитрова, видна антифашистка, която загива за идеите си на 26-годишна възраст, е патрон на училището в продължение на 46 години. С решение на Общинския съвет на град Пловдив на 20 ноември 1991 г. ЕСПУ „Лиляна Димитрова” се преструктурира в Средно общообразователно училище „Свети Патриарх Евтимий”. Името на великия средновековен творец съответства на духовното послание, което една образователна институция трябва да носи.
С един друг достоен духовен водач започва летописът на началното училище. През пролетта на 1924 г. пловдивският митрополит Максим с лични средства закупува парцел на улица „Иван Вазов” №35, дарява пари за строителството и освещава Народно начално училище „Иларион Макариополски”. Две години по-късно в знак на благодарност е преименувано в Народно училище „Митрополит Максим“. В средата на 30-те години в сградата е настанена девическата прогимназия „Отец Паисий”.
В съответствие с идеологическите промени от 1949 г. патрон на началното училище става големият поет Никола Вапцаров, а следващата година се слива с прогимназията. До 1970 г. съществува като III народно основно училище „Никола Йонков Вапцаров”, след което се присъединява към гимназия „Лиляна Димитрова“.
От 1976 г. се отделя като самостоятелно начално училище, без да се променя името. През 1992 г. е отдадено уважение на Стоян Загорчинов, писател с национална значимост, роден в Пловдив. Със заповед на Министерството на образованието и науката през 2000 г. се присъединява към СОУ „Свети Патриарх Евтимий”. Директори на началното училище през годините са Рада Ангелова, Владимир Мандулов, Иванка Стаматова, Петър Павлов, Мария Стойкова, Пенка Димитрова, Жечка Хипова и Илиана Куманова.
Обществено-политическите превратности налагат за 75 години нашето училище неколкократно да смени своя патрон, но всяко от имената има своето основание и обаяние.
Благодарност на ветераните, които изградиха здравата основа на днешното СУ „Св. Патриарх Евтимий”!
На всички възпитаници, които утвърдиха авторитета на своето любимо училище!
На учителския колектив, който продължава да пише завидната му история!
Училището днес
