ПИСАНАТА И НЕПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНО УЧИЛИЩЕ
Нашето емблематично училище е разположено в сърцето на Пловдив – под величествените чинари на улица „Иван Вазов”.
За жителите от Града под тепетата СУ „Свети Патриарх Евтимий” е известно като Лиляната, Малката Лиляна, Патриарха. То е притегателен духовен център, защото е източник на знание и самочувствие, вдъхновение и устрем към развитие и самоусъвършенстване. То е символ на зрелост, престиж, стабилност, традиция и новаторство за своите многобройни възпитаници и за учителите, посветени на благородната си мисия.
Има училища с по-дълга история, но ние знаем, че както човешкият живот не се измерва с годините, а с дирята, която оставя, така и едно училище не се оценява толкова по броя на десетилетията, колкото по неугасващия пламък на познанието, по впечатляващите резултати и постижения на своите възпитаници. С гордост можем да кажем, че всяка една от тези години е стъпка към успеха.
НАЧАЛОТО КЪМ УСПЕХА
Свидетелство за единство и приемственост е богатата история на училището. То е основано през изключително тежката 1942 г. Съществуващата от 1937-1938 г. Смесена гимназия в Пловдив е разделена на две учебни заведения. Създадени са Втора мъжка гимназия и Втора девическа гимназия, чийто правоприемник е Средно училище „Свети Патриарх Евтимий”.
ПАТРОНИТЕ НА УЧИЛИЩЕТО
Педагогическият съвет се обръща официално към царица Йоанна и моли за разрешение училището да носи нейното име. 1943 г. учебното заведение става Втора девическа гимназия „Царица Йоанна”.
Принцеса Йоанна Савойска е съпруга на цар Борис III и майка на Мария Луиза Сакскобургготска и Симеон II Сакскобургготски. Царица Йоанна развива активна благотворителна дейност – построява болници и сиропиталища, в това число и днешната университетска болница, която носи нейното име. Съдейства за издаването на паспорти и за заминаването на български евреи, които са преследвани под германски натиск.
Лиляна
Бурните политически промени у нас предопределят преименуването на училището през 1945 г. на „Лиляна Димитрова” – активистка от групата, останала в историята с името „Петимата от РМС“, които загиват по време на антифашистката съпротива през Втората световна война. Лиляна Димитрова е патрон на училището в продължение на 46 години.
През 1950 г. ІІ девическа гимназия „Лиляна Димитрова” се слива с част от учениците от І мъжка гимназия и ученици от І и ІІІ прогимназия. Създава се ІІ единно смесено училище „Лиляна Димитрова”. По време на четвърти републикански преглед през 1962 г. е обявено за образцово. През 1964 г. се създават две училища – Основно училище „Лиляна Димитрова” и Образцова гимназия „Лиляна Димитрова”, които се сливат през 1975 г. в Единно средно политехническо училище „Лиляна Димитрова”.
Свети Патриарх Евтимий: „Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба.“
Светецът е сред най-великите българи от Средновековието и най-известният патриарх на България. Роден е в Търново около 1332-1335 г. Той създава своята правописна реформа и поправя изопачените български църковни книги, които се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия. През 1375 г. Евтимий е избран за патриарх.
През 1393 г. Патриарх Евтимий е изпратен на заточение в Бачковския манастир, където се предполага, че е починал през 1402-1404 г.
Традиционно випуски от прогимназията посещават манастира, за да се преклонят пред светеца.
В съответствие с идеологическите промени от 1949 г. патрон на Началното училище става големият поет Никола Вапцаров, а следващата година се слива с прогимназията. До 1970 г. съществува като III народно основно училище „Никола Йонков Вапцаров”, след което се присъединява към Гимназия „Лиляна Димитрова“.
От 1976 г. се отделя като самостоятелно начално училище, без да се променя името.
От 1982 г. до 1998 г. директор е Петранка Касакова. В този период се развива богата художествена самодейност, отличена с много награди. Друга основна насока е възходът на франкофонията – създават се интеграционни връзки с лицей от град Льо Ман, спечелени са призови места на театралните фестивали в Руан, Ларош, Арад и Печ.
СПОМЕНИТЕ – НЕПИСАНАТА ИСТОРИЯ
Всеки човек пази поне един скъп спомен за своето училище, за директора, за любим ия учител, за съучениците и приятелите си. Свидетелство за това са срещите, организирани след време, на випуски или класове и съответните преподаватели. Има и радост, има и тъга… Когато разглеждаме албумите със стари снимки, виждаме не само архиви, а заснет живот – дори ако човека вече го няма. Вълнението е огромно, а спомените са:
ЗА ПОСРЕЩАНЕТО
Има граници между минало, настояще и бъдеще, но едно е сигурно – нашето училище е било, е и ще бъде все така водещо, респектиращо и предпочитано. В него отново ще има устремени към знанието ученици и преподаватели, отдадени на каузата да бъдат будителите на 21. век.
Благодарим на ветераните, които изградиха здравата основа на СУ „Св. П. Евтимий”!
Благодарим на учителския колектив, който продължава да пише завидната му история!
Благодарнм на възпитаниците, които утвърдиха авторитета на своето любимо училище!
Благодарим на всички, които превърнаха училището ни в място, откъдето започват мечтите!
На настоящите ученици пожелаваме да пазят завета на нашето училище!
Помнете, че посоките са много, но пътят е един! Благословен е от свети Патриарх Евтимий и митрополит Максим, озарен е от таланта на Никола Вапцаров и Стоян Загорчинов, обогатен е от примера на царица Йоана и Лиляна Димитрова!