Открит интердисциплинарен урок по математика, биология и здравно образование и история и цивилизации
Живеем във време свързано с бързо развитие на технологиите и все по-често ни се налага да се замислим за сигурността на информацията, която създаваме, обработваме или разпространяваме. Свидетели сме на събития, свързани с разбиването на кодове и изтичане на информация в пространството от социални мрежи, банки, важни обществени учреждения – информация свързана с поверителни данни. Всичко това се явява резултат от уникалните човешки способности и превъзходството на човешкия ум над компютърните системи.

За да можем да си обясним същността на настъпилите събития, на 19.09.2019 год. бе проведен интердисциплинарен урок на тема „КОДОВЕ И ШИФРИ“ с ученици от VIa, под ръководството на трима учители г-жа Валя Георгиева – главен учител по математика, г-жа Румяна Търпова – старши учител по биология и ЗО и човекът и природата и г-жа Таня Мандраджиева – старши учител по история и цивилизации.

Основната цел на урока бе свързана с разкриване на това, на какво се дължат уникалните човешки умения, какво представлява кодираната информация, какво представляват кодовете и как се създават различните видове шифър, по какъв начин става разкодирането на информацията, както и историческото развитие на кодирането и неговото приложение.

Урокът започна със встъпително слово от г-жа В. Георгиева за глобалното значение на съхраняването и опазването на информация. Бе поставен акцент върху основната цел на урока и задачите, свързани с нейното постигане.

Г-жа Търпова се спря на уникалността на човешкия мозък – свойството му да възприема, преработва, съхранява и възпроизвежда информация, а Гергана Кичукова представи пред класа информация за разположението на мозъка, неговите части, отделните дялове на двете полукълба и техните биологични функции. Бе направен анализ на зависимостта на интелекта от големината на човешкия мозък и постиженията на велики личности , като А.Франс, Ив. Тургенев, Д. Менделеев и Ал. Айнщайн. Чрез мозъчна атака свързана с наблюдение на движеща се фигура, бе осъществена демонстрация за различния начин на възприемането на информация от двете полукълба на мозъка. За да се даде обяснение на този факт, Теодор Хаджиев и София Илчева представиха, по интересен и забавен начин, функционирането на двете полукълба по отношение на езиковите и математически способности на индивида, научното и логическо мислене, музикалните и творчески дарби на всеки човек. Учениците стигнаха до извода, че действието на мозъка се осъществява чрез букви, числа, символи, фигури – различни кодове, чрез които мозъка приема, запазва и предава информация.

С много интересна сценка между Кирил, Димитър Митев, Адриан и участието на г-жа Георгиева, присъстващите се запознаха с основните понятия – код, кодиране, декодиране, шифър, шифриране, дешифриране, хакери. Делия представи как може да бъде конструиран шифровъчен кръг и как може да се моделира собствен шифър. Между учениците бяха поставени задачи за екипна работа, свързана с кодиране и декодиране на кратки текстове. Класът бе разделен на 4 групи. Учениците се справиха бързо с поставените задачи. Всяка група по различен и свой уникален начин показа как работят „Шифърът на Цезар” (Божидара, Валери, Александър Ненков,Делия,Гергана), „Заместващият шифър”(Наталия, Кирил, Мартин, Трифон, Лилия,Виктория), ”Шифърът на Полибий” (Илиян, Димитър Куршумов, Кристиан, Явор, Йоан , Адриан, София) и „Фигуралния код” (Ясен,Тодор , Теодор, Александър Должиков, Преслав, Радина, Димитър Митев, Виктория).

Под ръководството на г-жа Мандраджиева бе разяснено, че кодирането на информация не е явление, характерно само за нашето време. То е възникнало в далечното минало и има своето историческо развитие. След направено предварително проучване от страна на Йоан, Божидара, Лилия, Трифон и Мартин, пред класа бяха представени заслугите на Сър Франсис Уолсингам, Томас Джеферсън, Чарлз Бабидж, Агнес Дрискол и “Бащата на изкуственият интелект”- Алън Тюринг.

Урокът завърши с обобщаване на въведената информация в часа, с изпълнението на поставените задачи и с извода, че „Човешкият мозък е най- мощният компютър“.